Истинската “Снежанка”

Днес е време да обърнем внимание на една много известна приказка “Снежанка и седемте джуджета” написана от Братя Грим през далечната 1812 година.За тази приказка се вярва, че и тя, както много от другите приказки на Грим, е съществувала дълго преди това в устната фолклорна традиция на централна Европа. Някои проучвания обаче предполагат, че поне частично историята се базира на истински случай.През 1994 един немски историк на име Екхард Сандер публикува своето проучване в което твърди, че е намерил прототипа на Снежанка.
Според него това е Маргарет фон Валдек (Margarete von Waldeck), германска графиня родена през 1533.Брат ѝ използвал за работници в мината си малки деца. Заради тежкия труд някои от тях получили увреждания и не се развили физически добре, поради което ги наричали „джуджета“. За да утолят глада си, децата крадяли ябълки от дърветата на един фермер, който пък си отмъщавал, като понякога намазвал плодовете с отрова – оттук и моментът с отровната ябълка. На 16 години тя е принудена от мащехата си Катерина Хацфелд (Katharina of Hatzfeld) да напусне дома си и да се премести в Брюксел. Там младата жена станала любовница на испанския принц Филип II. Баща му, кралят на Испания, обаче не одобрявал връзката. Маргарет мистериозно умира на 21 години,като изглежда е била отровена по заповед на испанският крал.

Източник: https://www.actualno.com

Хелън Адамс Келър

Днес ще Ви запознаем с историята на първият сляп и глух човек получил бакалавърска степен.
Хелън Адамс Келър е родена на 27.06.1880 в малко градче в Северозападна Алабама , САЩ.През февруари 1882 г , когато е била само на 18 месеца, тя се разболява. И до ден днешен причината за разболяването й е загадка. Според тогавашните лекари причината за болестта е била мозъчна треска , но днешните лекари смятат, че по-скоро е било скарлатина или менингит.
Каквато й да е причината , Хелън много дни е била на границата между живота и смъртта . Когато впоследствие треската спаднала , родителите на Хелън вярвали , че тя ще бъде отново добре. Но скоро майка й забелязала , че Хелън не отговоря като звъннел звънеца известяващ вечерята или когато майка й слагала ръка пред очите й.Станало ясно, че болестта е оставило момичето сляпо и глухо.
Следващите няколко години се оказали много трудни за Хелън и семейството й. Хелън се превърнала в много трудно дете. Чупела всичко и тероризира домакинството с нейните писъци и гневни изблици. Близките й я считали за чудовище и според тях трябвало да пратят детето в лудница .
Когато Хелън станала на 6 г , семейството й започнало да се отчайва. Да се грижат за детето било твърде много за тях. Направили консултация с лекар , но било установено , че Хелън няма да вижда или чува повече. Въпреки това лекарят казал, че може да бъде обучавана и ги насочил към експерт по проблемите на глухите . Този експерт бил Алексадър Греъм Бел, който в този момент се бил насочил към обучението на глухи хора. Той ги посъветвал да пишат на Майкъл Анагнос, директор на институт Пъркинс и Масачузетското убежище за слепи, който да им помогне да намерят учителка . Г-н Анагнос препоръчал на семейството Ан Съливан.
Ан Съливан
Когато е била на 5 години е загубила в голяма степен зрението си . На 10 години майка й умира и баща й изоставя нея и брат й .Децата са пратени в приют за бедни , където брат й умира. След като напуска сиропиталището ,Ан продължава образованието си в института Пъркинс . По време на престоя си там оперира очите си . Зрението й се възстановява дотолкова , че да може свободно да чете за кратки периоди от време. След като завърша института започва да си търси работа , което е много трудно . Когато получава предложението за работа от Майкъл Анагнос , въпреки че няма никакъв опит с такива деца , тя започва с голямо желание за работа.
На 3.03 1887 г Ан за първи път се среща с Хелън Келър. Тя веднага започва да учи Хелън на езика на знаците. Хелън научава да повтаря думите , но не знае тяхното значение. Докато се опитва да научи Хелън на значението на думите , тя в същото време се бори и с лошото държание на момичето. Ан и Хелън се преместват в малка къщичка близо до основната с цел да подобрят поведението на момичето. От първостепенно значение били маниерите на Хелън при хранене . Тя се хранела с ръце и взимала, от която чиния си поиска без значение пред кого е поставена.
Ан се опитвала да подобри маниерите й при хранене , да накара момичето да си сресва косата , да си завърза обувките. Ако Хелън проявявала изблици на гняв , Ан я наказвала като отказвала да разговаря с нея с ръце.
През следващите седмици Хелън и Ан станали по-близки, което подобрило и поведението на момичето. Месец след началото на обучението „чудото” се случило.
Дотогава Хелън не разбирала напълно значението на думите. Но на 5 Април 1887 г Ан завела Хелън до помпата за вода и тогава всичко започнало да се променя. Когато Ан изпомпила малко вода в ръцете на момичето , тя изговорила думата „вода” . Нещо в този момент обяснило значението на думата и по-лицето на Хелън , Ан осъзнала ,че момичето е разбрало значението на думата. През следващите няколко часа Хелън разбрала значението на 30 думи.
Напредъкът на Хелън оттогава бил забележителен. Ан научала Хелън да чете , първо с повдигнати букви , а след това и с браиловата азбука . По – късно я научила да пише и по-двата начина.
Майкъл Анагнос много силно подкрепял Хелън. Написал няколко статии за нея, които били публикувани в национални вестници. В тях той наричал Хелън „феномен”.
Хелън станала известна. По–време на второто й посещение при Александър Бел , тя посетила и президента Кливлънд в Белия дом.
През 1890 г Хелън започнала образованието си в института Пъркинс . През март същата година тя се запознала с Мери Суифт Ламсън , която се заела със задачата да научи Хелън да говори. Хелън отчаяно желаела това. Въпреки, че можела да разбира какво другите й говорят като докосвала устните или гърлото , опитите й да говори били неуспешни дотогава.
През 1894 г Хелън и Ан се запознали с Джон Райт и д-р Томас Нюмасън ,които планирали да открият училище , в което да обучават глухи да говорят. Хелън била много развълнувана. За съжаление , нейната реч никога не се подобрила отвъд звуци ,които били разбираеми само за Ан и други близки хора.
През 1896 г започнала образованието си в училището Кембридж за млади девойки , а през 1900 г продължила в Радклиф. Тя била първата незряща и глуха жена, която записала висше образование.
Животът в Радклиф бил труден за Ан и Хелън. Поради многото работа зрението на Ан се влошило.По време на престоя си в колежа Хелън започнала да пише историята на живота си. По това време тя срещнала Джон Алберт Маси , който помогнал на Хелън да публикува книгата „Историята на моя живот”.
На 28.06 .1904 г Хелън се дипломирала и била първата сляпа и глуха жена , която получила степен бакалавър на хуманитараните науки.
Джон Маси станал добър приятел на Хелън и Ан и през май 1905 г той и Ан се оженили.Тримата заживели в Рентам , щата Масачузетс и през този период Хелън написала книгата „ Светът , в който живея”, разкривайки за първи път мисли за нейния свят. Няколко години по –късно ,през 1913 г, Хелън публикувала следващата си книга „ Отвъд тъмнината”.
Следващите няколко години били изпълнени с много пътувания . Хелън и Ан изнасяли беседи в различни градове, споделяйки опита си и надеждата да окуражават хората.
По това време в Холивуд им предложили да направят филм за живота на Хелън.
През 1918 г Джон и Ан се преместили в Ню Йорк и Хелън използвала новия дом като база за развитие на фондацията си в полза на слепите.Тя не само събирала пари, но се борела да облекчава условията на живот и работата на слепите, които по това време били лошо обучавани и живеели в приюти. Нейните усилия били основен фактор за промяната на тези условия.
През 1918 г умира майката на Хелън и Ан остава най-близката сродна душа в живота на Хелън. Но през 1922 г Ан се разболява тежко от бронхит и една може да говори. Тъй като Ан не може да помага на Хелън , нейната роля е поета от дотогавашната секретарка Поли. Те прекарват много време в пътувания, целящи събиране на пари в полза на слепите.
Ан умира на 20.10.1936 г.
След смъртта й Хелън и Поли се преместват да живеят в Аркан Ридж , Уестпорт , щата Кънектикът , където Хелън остава до края на живота си.
След втората световна война Хелън и Поли обикалят целият свят, за да събират пари за фондацията за слепите. Те посещават Япония , Австралия , Южна Америка , Европа и Африка.
През 1953 документалният филм “The Unconquered”, разказващ за живота на Хелън Келър е номиниран за наградите на Академията .
През 1955 г Хелън публикува книгата си „ Учителят” , посветена на Ан Съливан.
През 1957 г е първото представление на пиесата “The Miracle Worker”, разказваща за първоначалните срещи на Ан и Хелър . Две години по-късно пиесата е пренаписана и поставена на Бродуей и става абсолютен хит за почти две години.През 1962 г е превърната във филм и актрисите, които играят Хелън и Ан печелят Оскар.
През 1961 г порази здравословни причини Хелън се оттегля от публичния живот , но въпреки това и този период не минава без емоции. През 1964 г е наградена от президента Линдън Джонсън с наградата Президентски медал за свобода, най- високото отличие за цивилни.
На 01.06.1968 г тя умира спокойно в съня си.
С помощта на Ан Съливан и чрез книгите , лекциите и начина, по който изживява живота си , тя доказва на милиони хора , че с увреждането не идва края на света.
„Обществото трябва да се научи, че слепите хора не са нито гении , нито идиоти. Те имат ум, който трябва да бъде обучаван , ръка която трябва да бъде научена, амбиция целяща да се реализира и е задължение на обществото да помага на слепите да постигнат най-доброто, на което са способни.” Хелън Келър

Източник: http://www.network-hv.com

Mozilla Firefox

Много хора погрешно смятат,че браузърът Mozilla Firefox е кръстен на лисица,но всъщност името му се дължи на червена панда.На китайски червената панда се казва huo-hu:”огнена лисица” (firefox),откъдето идва и името на браузера.Червената панда няма нищо общо на външен вид с обикновената панда и обитава високопланинските гори на Хималаите,Южен Тибет ,планинските части на Мианмар ,южната част на Китай,среща се и в Непал и Бутан.В момента симпатичното животинче присъства в Червената книга като застрашен вид ,тъй като полулацията му е намаляла.
Източник : http://www.webmiastoto.com

Американецът служил в “Червената армия”

Джоузеф Бейрл е роден през 1923 година и 19-годишен, той се записва в 101-а въздушна дивизия като парашутист и 2 години по-късно вече участва в операции, доставяйки злато на Френската съпротива. На 6 юни 1944 г. – деня на десанта в Нормандия, самолетът на Бейрл попада под вражески обстрел. Принуден да скочи, американецът губи връзка с групата си, но продължава да извършва самостоятелни саботажи. Пленен от нацистите, Бейрл бяга от германски затвори 3 пъти, последният – успешно, като междувременно е обявен за убит и погребан от семейството си. Последното бягство го среща с руска танкова дивизия, към която се присъединява. Службата му в редовете на Червената армия продължава близо месец, като с новите си другари Бейрл участва в освобождаването на един от 7-те затвора, в които е държан. По-късно е ранен от немски пикиращи бомбардировачи и под закрилата на съветски конвой пристига в Москва. По случай 50-та годишнина от десантът в Нормандия на 06.06.1994 на специална церемония пред Белия дом получава медали от американският президент Бил Клинтън и руския президент Борис Елцин. Джоузеф Бейрл е единственият американец, поканен да се включи редом с руските военни в парада в Москва за 59-ата годишнина от победата над Хитлерова Германия. Умира в края на 2004 г.

Източник: http://www.segabg.com

Дерек Редмънд и “олимпийският дух”

Забелязали ли сте ,колко често спортни коментатори употребяват словосъчетанието олимпийски дух ,че то се е превърнало в изтъркано клише.В днешния комерсиален свят не е рядкост в спортните новини да се споменават скандали около неизплатени премии на спортисти, бойкоти, придобиване на чуждо гражданство,защото някоя по уредена държава предлага на дадения спортист/и нормални условия за развитие и материална сигурност.Днес е време да си спомним за една личност,която е въплъщение  на олимпийския дух,символ на мъжество и непоколебимост.Историята винаги ще помни Дерек Редмънд ,който определено има ужасна спортна съдба,но това не го спира нито веднъж.По време на Олимпийските игри в Сеул през 1988 година , само 90 секунди преди първата квалификация в дисциплината 400 метра гладко бягане,той се отказва поради разтежение на Ахилесовото сухожилие.Изминават 4-ри дълги години за него, белязани от цели осем операции,но през 1992 година на Олимпиадата в Барселона,той се завръща, готов на всичко. Дерек влиза на полуфинала на 400 метра гладко бягане с първо време от квалификациите. Там обаче, 250 метра преди финала, след като е повел в бягането, се случва немислимото – сухожилието му не издръжа и той се хваща за бедрото. И тогава, въпреки болката, решава да продължи. Във финалните метри дори баща му слиза на пътеката и му помага да финишира. Дерек Редмънд не побеждава в бягането, но побеждава тялото си чрез силния си дух и воля. 65 000 души се изправят на крака и го аплодират през 1992 г. в Барселона. 2 години по-късно хирург заявява на Редмънд, че той никога повече няма да тича или да представлява страната си. Амбициозният атлет обаче не се отказва, напротив – започва да тренира баскетбол и дори печели място в националния тим на Великобритания!

Източник: http://fitwell.bg

Хирургът, който сам се оперира

27-годишният д-р Леонид Рогозов участвал в антарктическа съветска експедиция. На 29 април 1961 година Леонид Рогозов се разболял в антарктическата станция Новолазаревская. Като опитен хирург, той решил, че има остър апендицит.Силните ветрове и минусовите температури направили невъзможна евакуацията му.Той решил да рискува. На 01.05.1961 година в 02:00 след полунощ с помощта на метеоролога, който му подавал инструментите и шофьорът на станцията , който му държал огледало и насочвал светлината от една лампа, лекарят си направил сам местна упойка и започнал операция, която продължила около два часа и била прекъсната за известно време, когато загубил съзнание.След пет дни температурата се нормализирала, а още след два дни били свалени конците.След това събитие, 27-годишният лекар става световно известен.

“Да ти сложат рога”

Замислили ли сте се откъде идва терминът “рогоносец”? Най-вероятно нямате представа , затова ние с удоволствие ще разкажем тази любопитна история.

Византийския император Андроник I Комнин имал една голяма страст – лова!
Ловувал с настървение и упоритост както елени, така и жени.
Цялото му управление е белязано с унижения и издевателства върху наследствената аристокрация .
Андроник І на преклонна възраст успял да обезчести огромен брой заможни и влиятелни семейства.
Ако хареса съпругата на свой придворен, той изпращал на съпруга покана за лов. Познавайки нрава му никой не смеел да откаже.
Мъжете отивали на лов, а императора бракониерствал и „отстрелвал” жените им. Като свидетелство за царското благоволение всеки един от тях се сдобивал с чифт еленови рога. И бил задължен да ги закачи в приемната на дома си!
Така всички разбирали, че императора му е „сложил рога”!
Накрая на аристократите им писнало и се разбунтували.
Андроник І видял, че не може да задържи престола и побягнал, подгонен от тълпите. Успял да се качи на кораб,a
на пристанището обаче се били събрали насилените съпруги и като видяли отдалечаващия се кораб, разплели косите си и ги омотали една в друга. Започнали да сипят клетви.
Корабът на Андроник бил спрян на изхода на пристанището на Хела от гъсти като кълчища водорасли, а вятъра обърнал дъха си и го подкарал обратно към брега.
Така император Андроник І Комнин бил заловен от насилените от него жени.
А братята Асен и Петър се възползвали от отслабването на Византия и сложили началото на Втората Българска държава!…

Източник: http://www.hulite.net

Най-бавният маратонец

Шизо Канакури е японски лекоатлет наричан още „бащата на маратона в Япония“ . Роден е на 20 август 1891 в Тамана,Кумамото,Япония. През ноември 1911 г. Канакури участва в първия квалификационен маратон в Япония за олимпийските игри през следващата година и го печели с време 2:32:45, като дистанцията е „около 40 km“, а времето бива считано за световен рекорд в Япония. След като пътува в продължение на 18 дни с кораб и транссибирската железница, за да достигне Стокхолм, e имал само пет дни за да се възстанови от тежкото пътуване след като пристигнал. Около 30-тият километър обаче страдайки от хипертермия (температурата била 25 градуса,необичайно висока за Стокхолм за месец юли ) ,той се отбил на частно градинско парти за да изпие чаша лимонада. След това си събрал багажа и се върнал в Япония, прекалено засрамен за да каже, че се е отказал. Водел се изчезнал в досиетата на шведската полиция в продължение на повече от 50 години, докато през 1967 шведските власти не получили информация ,че се е състезавал на Олимпиадата в Антверпен през 1920 година и в Париж през 1924 година, и че е жив и си живее спокойно в Япония
Шведска телевизия се свързала с него и му отправила оферта да дойде в Стокхолм и да завърши своето бягане. Той се съгласил и така Шизо финиширал с време 54 години, 8 месеца, 6 дена, 8 часа, 32 минути, 20,3 секунди- рекорд, който едва ли ще бъде подобрен скоро!!!

Източник : https://www.blitz.bg/

Африканският Че Гевара

Едва ли има човек, който да не знае кой е Че Гевара. Много по-малко са тези, които знаят кой е африканският Че, за когото се смята, че е бил най-бедният президент в историята.

Африканският Че- това е Томас Исидор Ноел Санкара, президент на Буркина Фасо от 1983 до 1987 г., когато е свален с преврат и убит.

След смъртта му се оказва, че всичко ценно което той притежава се свежда до старичко „Пежо“, купено още преди да заеме президентския пост, хладилник с неработеща камера, три китари и колело.

Санкара живее с военната си пенсия от 445 долара на месец, а заплата си от 2000 долара дарява на сираци. Комунист по идеология, той твърдо вярвал, че трябва да дава личен пример.

Едно от първите му действия като президент е да смени старото име на страната си с Буркина-Фасо, което на местните диалекти означава „страна на честните хора“.

Провежда мащабни реформи за изкореняване на глада, създаване на система за безплатно образование и здравеопазване, изкореняване на епидемиите, възстановяване на горите на фона на настъпващата пустиня (по негово време на границата със Сахара са посадени над 10 млн. дървета).

Санкара забранява да сложат климатик в кабинета му, защото „е срамно пред хората, за които такъв разкош е недостъпен“.

За разлика от повечето лидери на Черния континент той категорично забранява да се слагат негови портрети в училищата, публичните сгради и по площадите, с обяснението, че „такива като мен са седем милиона“.

Целият автомобилен парк на правителството от Мерцедеси е продаден и заменен с Рено 5- най-евтината кола по това време.

Заплатите на чиновниците са орязани, забранено им е да ползват личен шофьор и да летят в първа класа на държавни разноски. Скъпите западни костюми са заменени с местните памучни туники. На нова година чиновниците били длъжни да правят вноска с социалните фондове.

За нарушение на правилата на Санкара се наложило да уволни половината правителство и да ги прати в колективните ферми, където „ще носят по-голяма полза за обществото“.

След три години на власт, Световната банка отчита, че на практика Буркина Фасо е страна без корупция.

Разбира се- всеки има своите врагове. Сред тези на Санкара били племенните вождове, чиито привилегии (данъци и безплатен труд от селяните) били отнети. Смята се, че в преврата бил замесен и либерийският диктатор Чарлз Тейлър. През 1987 г. Санкара и 12 от неговите сподвижници са убити при преврат, ръководен от Блез Компаоре- тогава министър на правосъдието.

След смяната на властта първият президентски акт на Компаоре е да си купи личен самолет „Боинг“ с парите, предназначени от Санкара за облагородяване на един от районите на страната

Източник: www.profit.bg

Майк – пилето без глава

На 10.09.1945 г. американският фермер Лойд Олсън и съпругата му Клара изкарали на двора си във Фрута,щата Колорадо няколко десетки пилета ,за да ги заколят и продадат на пазара за месо.Лойд им отнасял главите с брадвата,а Клара ги скубела и прибирала.Тогава се случило нещо изключително странно.Едно от обезглавените петлета продължило да се разхода,все едно нищо му няма.Не се мятало,не подскачало конвулсивно-тичало и риело с крак,както обикновено. Макар да бил силно озадачен , Лойд метнал пилето в една стара касетка за ябълки и го оставил настрани за през нощта.Не можел да повярва на очите си,когато на следващият ден обезглавеното пиле гордо пристъпило извън касетката и взело да се мотае из двора.Лойд натоварил странното туловище заедно с почистените бройлери и отишъл на пазара.Срещу бира или нещо друго се обзалагал с кого ли не,че има живо пиле без глава.Слухът за чудатото природно създание бързо се разпостранил.Репортери от местни и регионални медии му посветили статии.Дадено му било и име-Майк.В един момент фермерите и чудатият Майк дори потеглили на пътешествие из страната,за да припечелят някой долар ,тъй като живеели доста бедно и притеснено.Обикаляли щатите на шир и длъж.През цялото време птицата била хранена с течна храна,изливана директно в хранопровода й.Почиствали гърлото от събраната слуз със спринцовка,за да не се задуши.Една нощ по време на обиколките си обаче се събудили от странни звуци – Майк се задушавал от събраната слуз.Не намерили спринцовката и доката измислят какво да правят ,животното се споминало.Това станало във Финикс,Аризона през пролетта на 1947 година – цели 18 месеца ,след като му била отнета главата.Дълги години Лойд криел какво се е случило с Майк.Не искал да признае,че умрял в ръцете му.Казвал,че го е продал.В крайна сметка чудноватият Майк донесъл успех и частично благополучие на стопаните си.В пика на „кариерата“ си животното печелило по 4500 долара на месец (към днешна дата тези пари се равняват на близо 50 000 долара).Лойд си купил машина за балиране на слама и два трактора,които заменили коня и мулето на полето.Успял да си вземе даже и камион-пикап Шевролет.През 1999 г. във Фрута,Колорадо бил обявен ежегоден „Ден на Майк-пилето без глава“.Денят се чества на третият уикенд от месец май с множество занимателни прояви.

Източник: www.lifebites.bg