Дерек Редмънд и “олимпийският дух”

Забелязали ли сте ,колко често спортни коментатори употребяват словосъчетанието олимпийски дух ,че то се е превърнало в изтъркано клише.В днешния комерсиален свят не е рядкост в спортните новини да се споменават скандали около неизплатени премии на спортисти, бойкоти, придобиване на чуждо гражданство,защото някоя по уредена държава предлага на дадения спортист/и нормални условия за развитие и материална сигурност.Днес е време да си спомним за една личност,която е въплъщение  на олимпийския дух,символ на мъжество и непоколебимост.Историята винаги ще помни Дерек Редмънд ,който определено има ужасна спортна съдба,но това не го спира нито веднъж.По време на Олимпийските игри в Сеул през 1988 година , само 90 секунди преди първата квалификация в дисциплината 400 метра гладко бягане,той се отказва поради разтежение на Ахилесовото сухожилие.Изминават 4-ри дълги години за него, белязани от цели осем операции,но през 1992 година на Олимпиадата в Барселона,той се завръща, готов на всичко. Дерек влиза на полуфинала на 400 метра гладко бягане с първо време от квалификациите. Там обаче, 250 метра преди финала, след като е повел в бягането, се случва немислимото – сухожилието му не издръжа и той се хваща за бедрото. И тогава, въпреки болката, решава да продължи. Във финалните метри дори баща му слиза на пътеката и му помага да финишира. Дерек Редмънд не побеждава в бягането, но побеждава тялото си чрез силния си дух и воля. 65 000 души се изправят на крака и го аплодират през 1992 г. в Барселона. 2 години по-късно хирург заявява на Редмънд, че той никога повече няма да тича или да представлява страната си. Амбициозният атлет обаче не се отказва, напротив – започва да тренира баскетбол и дори печели място в националния тим на Великобритания!

Източник: http://fitwell.bg