“Черната звезда на Куинсленд”

“Черната звезда на Куинсленд” е легендарен 733-каратов смарагд .Той е вграден в медальон, има овална форма, големината му е колкото кокоше яйце и е обграден с 35 диаманта.Редкият смарагд е намерен случайно от 12-годишният Рой Спенсър през 1938 година.Рой го показал на баща му Хари,който преценил,че това е просто един черен кристал.Семейството не предполагало колко е ценен този “камък” и в продължение на 10 години го използвали за подпиране на вратата на тяхното жилище.

Касови бонове и хазарт

През 1951 година тайванското правителство измислило иновативен метод за увеличение на данъчните приходи.През 1950 година общата сума на събраният данък оборот била в размер на 29 милиона тайвански долара (около 900 000 американски долара) недостатъчна за изпълнение на амбициозните планове на правителството.Затова от 01.01.1951 година всяка една издадена касова бележка всъщност била лотариен билет и получателят й можел да спечели 200 000 тайвански долара (около 6200 американски долара).Азиатците са луди по хазарта и през тази 1951 данъчните приходи се увеличили с цели 75% и били събрани 51 милиона тайвански долара (около 1.6 милиона американски долара).Тази лотария е в сила и до днес като максималната награда е достигнала сумата от 100 милиона тайвански долара (около 342 000 американски долара).

Най-богатият спортист на всички времена

Най-високоплатеният спортист на всички времена и народи е Гай Апулей Диокъл (Gius Appuleius Diocles), живял във втори век от нашата ера в античен Рим.

През своята спортна кариера той спечелил сума, равняваща се днес на 15 милиарда долара. Този факт, съобщава британският вестник “Дейли Телеграф”, е установил професорът от университета в Чикаго Питър Старк.

Гай Апулей Диокъл далеч изпреварва знаменития майстор на голфа Тайгър Удс, който пръв от съвременните спортисти спечели 1 милиард долара през 2009 г.

Гай Апулей Диокъл е бил колесничар и участвал в най-популярния вид спорт в древен Рим – надбягванията с колесници – на най-големия стадион в тогавашния свят, хиподрума Циркус максимус.

Дошъл в Рим от земите на днешна Португалия, той започнал спортната си кариера на 18-годишна възраст и я приключил на 42 г. За това време за своите победи заработил 35 863 120 сестерции. Сумата е изсечена на намерен при разкопки паметник, издигнат в чест на шампиона на древноримските състезатели от неговите фенове.

Днешните спортисти може да се смятат за бедняци в сравнение със спечеленото от античния колесничар. При това тогава не е имало печалби от реклами и други екстри. Спортистите получавали пари само за участието си в състезания.

В античния свят надбягването с колесници е било много опасен спорт и често е завършвало със смъртта на участници.

Победителите обаче получавали много пари от игрите, устройвани от богати римляни, заемащи официални длъжности, и от императори, спонсориращи масови зрелища, за да печелят популярност сред населението.

Източник: https://profit.bg/

Пандо – трептящият гигант

Пандо, или Трептящия гигант е огромна трепетликова гора, която представлява един организъм. Намира се в Национален парк „Фишлейк“ в щат Юта, САЩ. Всяко от 47000-те дървета в гората е генетически идентично и се явява част от единен жив организъм с масивна подземна коренова система. Трепетликовата гора заема площ от 43 хектара и общото му тегло е примерно 6000 тона, а възрастта му превишава 80000 години.

Всичко опира до процеса на възпроизвеждане на трепетликата. Основата пуска множество корени, които при съответстващи условия израстват редом с основното дърво и изглеждат като отделни издънки, но всъщност това са клони на едно и също дърво.

Възрастта на Пандо често се обслужва от учените. Някои експерти смятат, че е на повече от 1 милион години. Това място е било открито от Бъртън Барнс от Мичиганския университет през седемдесетте години на миналия век, а той на момента е описал гората като единен организъм. През 1992 година тя официално е била определена като най-масивния организъм в света…

Източник: http://pateshestvie.blogspot.bg

Експериментът Розенхан

През 1973 г. психологът Дейвид Розенхан публикува в „Сайънс“ описание на свой експеримент, под заглавието „Да бъдеш нормален на ненормални места“. Експериментът е критика върху валидността на психиатричната диагноза. Включва два етапа.

На първия етап здрави доброволци (три жени и петима мъже, единият от тях Розенхан) се явяват в 12 различни психиатрични заведения в САЩ. Разказват, че са имали за известно време слухови халюцинации. Всичките са приети в болниците, поставена им е диагноза и им е назначено лечение. След приемането те, съгласно инструкциите си, съобщават на лекарите, че се чувстват добре и нямат повече халюцинации. Въпреки това обаче от тях е изискано да признаят, че страдат от психично заболяване (шизофрения в ремисия), и да се съгласят да пият антипсихотични лекарства като условие за пускането им от болницата (след средно 19 дни в нея).

След публикуване на историята една от болниците предизвиква Розенхан да изпрати подобни фалшиви пациенти, които те да се опитат да разпознаят. Розенхан се съгласява. Измежду следващите 193 пациенти в болницата персоналът ѝ идентифицира като потенциални псевдопациенти 41, като 19 от тях са заподозрени от повече от един психиатър или друг член на персонала. След това обаче Розенхан разкрива, че не е изпращал никого.

Изследването заключава, че е „очевидно, че психиатричните болници не могат да различат здравите от болните“ и илюстрира опасността в тях от дехуманизация и поставяне в предварително определени категории. То предлага психиатричните болници да бъдат заменени от обществени заведения за душевно здраве, които да се съсредоточат върху специфичните проблеми и поведения вместо върху диагнозите. Предлага също така служителите в психиатрии да бъдат обучавани в социалната психология, специфична за тези болници.

Изследването бива смятано за една от най-значимите критики към психиатричното лечение. В същото време обаче то често бива критикувано, че всъщност е псевдонаука, представена за наука.

Странната история на “Лудия мед”

Посещавайки отдалечените планински градове в турския район около Черно море през пролетта, можете да станете свидетели на пчелари, които теглят своите кошери нагоре по склоновете, докато не достигнат обширни области с цветове на крем и рододендрон. Тук, те пускат пчелите си, които опрашват цветовете и правят от тях един вид мед, толкова мощен, че би могъл да се използва като военно оръжие.Тъмният, червеникав мед, известен в Турция като „deli bal” (луд мед), съдържа съставка от нектара на рододендрона, наричана граянотоксин – естествен невротоксин, който, дори и в малки количества, може да причини замайване, а понякога – халюцинации. През 1700 г., от региона на Черно море, с този продукт се е търгувало в Европа, където медът се смесвал с напитките, за да осигурят по-голямо опиянение, отколкото алкохолът е в състояние да предложи.

При поглъщане на по-големи количества обаче, този мед може да причини ниско кръвно налягане и нарушение в сърдечния ритъм, водещи до гадене, изтръпване, замъглено зрение, загуба на съзнание, силни халюцинации, гърчове и в редки случаи дори смърт. Днес, случаи на отравяне с луд мед възникват на всеки няколко години – най-често с туристи, посетили Турция.

Приключенски настроените ценители на храната биха попитали каква е историята зад този мед и защо да не можем да си разбъркаме по една супена лъжица в мюслите, за по-приятно настроение?

Рододендроните са цветя, разпространени по целия свят, но лудият мед е все още най-често срещан в региона около Черно море, където се произвеждат най-големи количества от този мед в Турция.

По света има над 700 различни видове рододендрон, но само два или три от тях съдържат в нектара си граянотоксин. В Турция, не само че отровните видове рододендрон са в изобилие, но и влажните планински склонове около Черно море осигуряват перфектни условия за растежа на тези цветя. Когато пчелите правят мед в тези области, където не съществуват други растения, с чийто нектар да смесят този на рододендрона, резултатът е луд мед – мощен и чист.

Въпреки че продуктът представлява само малък процент от производството на мед в района на Черно море, той има много ценители в Турция. Някои хора смятат, че този мед е вид лекарство и го използват за лечението на хипертония, захарен диабет, стомашни заболявания, дори за подобряване на сексуалната функция.

Медът се приема в малки количества, понякога сварен в прясно мляко, и обикновено се консумира преди закуска – не намазан върху препечена филийка или щедро добавен в чая като обикновения мед. Стойността на този мед за клиентите дава стимул на пчеларите да продължават да посещават рододендроновите полета и да го произвеждат наред с останалите пчелни продукти.

Лудият мед има дълга история в Турция и е бил използван като оръжие за масово унищожение при инвазията на неприятелски армии. В действителност, през 67 г. пр. н. е., римските войници нахлули в региона на Черно море под командването на генерал Помпей, но лоялните поданици на цар Митридат, тайно „заредили” пътя на римляните със съблазнителни парчета пити с луд мед. Неподозиращите нищо войници ги изяли с удоволствие, както разказва историята. Доведени до нетрезво състояние от халюциногенния мед, много от тях станали лесна плячка и били убити.

Богатата история, наред с търговските традиции на Турция през 18-ти век, изглежда обясняват запазването на лудия мед до наши дни, както и факта за целенасочения му добив. И все пак, да се открие такъв мед е все още е равнозначно на нещо като търсене на съкровище.

В провинцията Трабзон, лудият мед е на особена почит – това е мястото, където преди толкова много векове, римляните намерили своя край, благодарение на отровните медни пити. Турците в региона имат свое ноу-хау, за да го консумират отговорно. Местните хора са в състояние да разграничат лудия мед от другите видове. Той предизвиква остро усещане за парене в гърлото и е също малко по-горчив. Въпреки предупрежденията за безопасност, този мед легално се продава и купува в Турция и е достатъчно лесно да се поръча от чужбина по интернет.

Вон Брайънт е дългогодишен изследовател от Аграрно-техническия университет в Тексас, наричан от някои „меденият детектив”. Интересът му към лудия мед произтича повече от желанието да го анализира, отколкото да го яде. За да избегне онлайн цена от 166 USD за паунд, както и да се увери, че получава неподправен продукт, Брайънт получил луд мед от свой турски приятел, който се е сдобил с него от кошери, разположени в полета с рододендрон. „Един колега сложи 1-2 капки върху езика си и каза, че има обезболяващ ефект”, казва Брайънт. „Сега, той иска химичен анализ на меда, за да научи повече”. За да запази обезболяващите и главозамайващите си свойства обаче, медът трябва да бъде чист и непреработен. През пролетта и лятото, когато медът е свеж, може да съдържа повече граянотоксин, отколкото през другите сезони.

Може би, лудият мед има неизползван пазар сред ценителите на храни и удоволствия. Но за сега, този опасно сладък сироп ще запази мистерията си от стария свят, закътан в магазините, където е трудно да се открие

Източник : http://pcheli.bg/

Спортистът с най-големия късмет

Годината е 2002,зимните олимпийски игри,а състезанието 1000 метра шортрек.
Едно момче от Австралия олицетворява думата късмет.
Четвъртфинал
Пълният аутсайдер от Австралия – Стивън Брадбъри завършва последен и вече мисли за завръщане в родината си, но Марк Каньон от Канада е дисквалифициран и Брадбъри се класира за полуфинала
Полуфинал
По всичко си личи,че тук приказката за младия австралиец приключва,той се движи последен,но в последната обиколка трима състезатели падат и той се класира на второ място.Тогава той сбъдва мечтата си – ще участва на финал по шортрек на зимни олимпийски игри!!!
Финал
Той се движи отново последен, но в последната обиколка и четиримата сътезатели пред него падат и той грабва златният медал !!!
Той влиза и в историята като първият състезател от Южното полукълбо спечелил златен медал от Зимна олимпиада!!

Източник: http://forum.gong.bg

Джон Лоу – Големият комбинатор

След смъртта на Луи XIV, Франция е в катастрофално състояние. Заради войните водени от краля слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Херцог Филип, регент на младия крал наследник е в безизходица. Качването на данъците само влошава нещата в икономиката и финансите.Точно тогава в Париж пристига Джон Лоу, авантюрист и дребен банкер. Познавайки се с херцог Филип Орлеански, не му е проблем да отвори Банк Женерал в 1719 г. Банката с позволението на регента скоро започва да печата банкноти. Банк Женерал започнала да отпуска и евтини кредити. Лихвите паднали до 6-4 % , докато преди това били 25-30% . Банкнотите станали толкова популярни, че хората ги предпочитали. Леки, удобни за носене и с благословията на самия регент Филип Орлеански.

 

Сключило се следното споразумение.

Джон Лоу се заемал да оправи дълговете на Франция , а регентите се заели да изискват данъците да се плащат в книжни пари. Отделно Лоу щял да получи концесия, почти за каквото пожелае.

Книжните пари пуснати в изобилие и гарантирани уж (Капитала на Банк Женарал бил 6 милиона златни ливри, но никой не знае колко книжни пари са пуснати срещу тях) скоро оживили икономиката. Появяващата се инфлация, бутнала търговията напред.

През 1717 година друг банкер на име Антоан Крозан , загубил концесията си над Луизиана (Половината днешни САЩ), понеже не могъл да извлече почти никаква полза от нея.

Дали концесията на Джон Лоу като той срещу нея се заел да изчисти и държавните дългове.

Основал нова компания “Мисисипи” , като сметката била следната – Който иска да си купи акции на компанията, срещу тях трябвало да представи облигации от дърважния заем! Тези облигации се купуват с книжни пари, които пък банката на Лоу печата.

Срещу облигациите пък клиентът получава акции на компанията. После, банката на Лоу унищожавала държавните облигации (нямала претенции за главницата към държавата), а правителството на Франция се задължавало да плаща в продължение на 25 години 3 % (около 4 милиона ливри годишно) лихви. Тоест, държавния дълг се елиминирал!

Акциите първо не тръгнали бързо. После обаче Банк Женерал сменила името си на Банк Роял и започнала да печата банкноти гарантирани и от държавата.

Сам Лоу знаел колко опасно може да бъде това печатане и е казал следното – “На всеки няколко години, банката може и да няма възможност да извършва плащанията си, но с изобилни кредити може да се наема работна ръка, да се разшири търговията така, че опасността от неплатежоспособност е по-малка от ползите от един подем”

Нещата тръгнали бавно, но скоро компанията “Мисисипи” глътнала и изкупила още няколко търговски компании. Славата и на “гигант” се разнесла. Отделно, била проведена масирана рекламна кампания с пари на компанията. На акционерите се обещавало бляскаво бъдеще и високи печалби и т.н.. Акциите първо бавно, а после все по бързо почнали да се качват. Отделно изобилието книжни пари оживило икономиката. Наеми, заплати, имоти, стоки, всичко удвоило цената си само за кратък период от време и цените продължавали да растат. Всички обаче били доволни, защото ето на, кредити има, акциите вървят само на горе, имотите също, селскостопанските продукти също, заплатите и те растат и въобще идва златен век.

На улица Рю Кинкампоа, царяла бясна търговия с акции. Улицата била завардена от двете страни с жандарми и на платното и имало хиляди хора, спекулиращи с акции не само на компанията “Мисисипи” , но и на почти всичко друго което се търгувало, като ценни книжа. Еуфорията била такава, че балконите над улицата се давали под наем на зяпачи искащи да се насладят на гледката долу.

Някой обаче били скептици. Стари изпечени търговци, индустриалци и някой хитри благородници гледали, но не се включвали в настъпилия икономически и борсов бум. Херцог дьо Сен Симон – “От баснята за Мидас насам, не знам някой да умее да превръща всичко до което се докосне в злато! Джон Лоу едва ли ще може!” . Херцогът на Савоя , когото попитали защо не си купува акции казал – “Не съм достатъчно богат, за да се разорявам!” .

Някой умни спекуланти влезли в сделките също следили изкъсо пазара.

Банк Роял печатала пари, с парите се купували държавни облигации , а срещу тях акции. Когато дълга на държавата бил покрит, Лоу казал че ще дава от новата емисия акции (увеличение на капитала) само на тези които покажат 4 стари акции. Пазарът полудял и акциите се изстреляли нагоре.

Икономиката преживяла бум, а населението на Париж почти увеличило само за месеци с 1/3 .

Джон Лоу обещавал вече 40 % дивидент някъде в бъдещето. Отчета на дружеството обещавал постъпления от 90 милиона ливри. Парите не били проблем, още повече, че той си ги печатал. В началото на 1720 година бил стигнат върха, на пазара.

Някой по умни инвеститори започнали да продават, тихо-мълком акциите си.

Джон Лоу почнал да изкупува акциите си за да не позволи спада им.

Един маркиз, продал акциите си на борсата, отишъл една сутрин при Джон Лоу, с една купчина книжни пари и поискал да го обмени в злато. Лоу нямало как да откаже и маркизът натъпкал 6 карети (!) със златни монети, казал довиждане и си отишъл. Само няколко часа по-късно, дошъл и друг (абат този път) и натъпкал 3 карети със злато.

Хората се стреснали – Щом тези продават, какво правим ние?!

.. И почнали първо полека, а а после панически разпродажби. Пари имало, но книжни и печатането на банкноти не успокоявало пазара.

За да няма паника, правителството забранило притежанието на злато и сребро!!!

Уви. Никой не вярвал вече, всички си искали злато, сребро или нещо стойностно.

Акциите се сринали повличайки всички други акции. Сринало се и всичко друго купувано с обезценени хартийки.

Само след месеци, в края на годината, Джон Лоу бягал с фалшив паспорт към Брюксел с 800 златни ливри в джоба (само толкова), правителството на Франция нямало дългове (все пак постигнало целта си), но кризата довела по голямата част от населението до просешка тояга.

Естествено, всички пак се върнали към старото, но все пак имащо стойност злато.

Източник: http://zlato.dir.bg/