Пчелите-убийци

Историята за “пчелите-убийци” прилича на нискобюджетен филм на ужасите. Тя започва като невинен опит да се увеличи производството на мед през 50-те години на миналия век и завършва със случайното бягство на хиляди от новосъздадените пчели-убийци и стотици загинали от ужилване в цяла Северна и Южна Америка.Всичко започва през 1956 г. в лаборатория близо до град Риу Клару в Бразилия. Местните власти помолват бразилския биолог Уоруик Кер  да създаде нов вид на пчела, която да произвежда повече мед. По това време в Бразилия мед се получава от европейския вид медоносна пчела (Apis Mellifera). Те са донесени от Европа, обаче този вид се оказва непродуктивен в горещ климат.”Без много опит в развъждането на животни, д-р Кер решава, че ако може да се добави към европейските медоносни пчели някои признаци на африканските пчели, резултатът ще бъде хибрид, който по-добре ще събира мед в тропическите условия”, разказва Ерик Мусен , специалист по пчелите от Университета на Калифорния в Дейвис.Кер и неговият екип кръстосват африкански и европейски пчели, създавайки хибрид – африканизираната медоносна пчела (Apis Mellifera scutellata). В началото изглежда, че експериментът е успешен – хибридите много по-добре си вършели работата. Но се появява един голям недостатък – учените са взели от африканските пчели агресивния начин за защита на кошерите им.

После при загадъчни обстоятелства насекомите се оказват на свобода.

“В най-известната история за изпускането на пчелите се разказва за пчелар – посетител на лаборатория, на когото не му харесва, че цариците на пчелните семейства са оградени със специални решетки и той ги отстранява”, разказва Мусен.В резултат в дивата природа попадат около 20 колонии. Кер се надява, че в непозната обстановка пчелите бързо ще загинат. Но се оказва, че греши – кръстосвайки се с търтеите на обикновените пчели, хибридите започват да произвеждат плодовито потомство. Новият вид се разпространява в Южна Америка и скоро достига до северната част на континента. До средата на 80-те години хибридите започват да се заселват в Мексико и Съединените щати. Вече се срещат в много южни щати, включително Калифорния, Тексас, Аризона, Невада, Ню Мексико и Флорида.За 60 години африканизираните пчели са причинили смъртта на най-малко 400 души (според други източници – на 1000), както и на стотици диви и домашни животни. През май 2017 година от ужилвания загина 60-годишна бразилка.

“Ужилванията на африканизираната пчела не са по-лоши от ужилванията от европейската пчела. При липса на алергична реакция смъртоносната доза за хората са 1000 ужилвания”, обяснява проф. Франсис Ратнийкс, експерт по пчели и животни от Университета на Съсекс. “Африканизираните пчели са по-опасни, защото те с по-голяма вероятност се втурват всички заедно да защитават своя кошер. В една колония може да има повече от 10 000 екземпляра, така че атаката може да бъде фатална”, допълва ученият. Насекомите атакуват всеки, който се приближи в радиус от 5 метра от кошера и преследват жертвите си близо километър.Интересното е, че тези хибриди се наричат ​​”пчели-убийци”, но не заради нападенията им на хора. Поначало на португалски пчелите са наречени “асасин” (убийци), защото пчелите се вмъкват в кошерите на европейските пчели, убиват царицата им и я заменят със своя. Думата “асасин” малко се променя в превода, така че новият вид си спечелва прякор, достоен за второкласен блокбъстър. Сега “пчелите-убийци” се появяват редовно в новинарските заглавия в Южна и Северна Америка.

Източник: http://nauka.offnews.bg