Амазонките от Дахомей

От дъщери до войници, от съпруги до въоръжени жени, те остават единствените документирани жени войни в съвременната история. Чуждите изследователи ги наричат Амазонките на Дахомей, докато самите те се наричат “N’Nonmiton”, което означава “нашите майки”.Защитавайки царя си от кървавите последици от бойните полета, те се включват към елитните бойни сили в Дахомей, днешната република Бенин. Описвани като недосегаеми и положили клетва за девственост, бързото обезглавяване е тяхната запазена марка. Това не са митични герои. Последната Амазонка на Дахомей почива през 1979 на 100-годишна възраст. Тази жена се казва Нави и в последните си години е живяла в отдалечено и самотно село. По време на възхода си те представляват 1/3 от армията на Дахомей. 6000 силни жени, за които има документи, че дори са превъзхождали мъжете войници по ефективност и храброст. Историята им започва през 17 век, когато те са ловци на слонове, които впечатляват силно краля на Дахомей, докато съпрузите им са някъде надалеч в борба с други племена. Друга теория гласи, че тъй като жените са единствените хора, които имали позволение да влизат в двореца на краля по тъмно, те постепенно станали негови бодигардове. Без значение коя теория е вярна, единствено най-силните, най-здравите и най-смелите жени били назначени на щателно обучение, което ги превръща в бойни машини за убиване, от които цяла Африка се страхува в продължение на повече от 2 века. Амазонките били въоръжени с холандски мускети и мачете, а от началото на 19 век те ставали все по-милитаризирани и яростно посветени на своя крал. Момичетата получавали оръжие на около 8-годишна възраст. Някои от тях ставали войници доброволно, а други били изпращани от мъжете си, които вече не можели да ги контролират. Още от началото амазонките били тренирани да бъдат силни, бързи, безпощадни и способни да изтърпят голяма болка. Упражнения, наподобяващи форма на гимнастика, включвали прескачане на стени, покрити с бодливи клони на акация. За да докажат себе си, те трябвало да са два пъти по-силни от мъжете. Те често оставали последни на бойното поле – до смърт, защото поражението не било опция. На амазонките не им било позволено да сключват брак или да имат деца, докато служат като войници. Те били считани за съпруги на краля (“Ahosi”) и давали обет за целомъдрие и пълно отдаване на статута си като елитни бойци.Въпреки бруталните обучения, за много жени това е шанс да спасят живота си и да се отдалечат от домашното поробване. В групата на амазонките жени имали възможност да се повишат, да влязат в Съвета и да имат известно влияние. Амазонките живеели в двореца и получавали достъп до тютюн, алкохол и други неща. Те дори можели да забогатеят като независими жени. Освен това, всички имали свои роби. Стенли Алперн, който проучва племето, пише, че “когато Амазонките излизат от двореца, те са следвани от роб, който носи камбана. Звукът от камбаната е сигнал за всички мъже да се отдръпнат от пътя на амазонката, да запазят определена дистанция и да не я поглеждат.” Дори след френската експанзия през 1890-та година, когато униформените френски войници вземали Амазонки в леглата си, те били намирани мъртви на следваща сутрин. Подценяването на женските войници често водело до големи жертви от страна на французите.След края на втората Френско-дахомейска война, французите надделяват, но само след употребата на картечници. Повечето от амазонките умират по време на битките, отказвайки да се предадат или изгубят.

Източник: https://lifestyle.framar.bg