Уилям Лампорт – Истинският Зоро

Уилям Лампорт (1615-1659) – ирландец,авантюрист, пират, шпионин и борец за свобода. Той действително е преживял забележителни приключения, но не във филм или роман, а в живота.

Уилям Лампорт е син на заможен търговец от Уексфорд и дете-чудо. На 12 години е изпратен в Лондон, за да получи частно образование. На 13 е вкаран в затвора по обвинение за държавна измяна. След мистериозно бягство попада в плен на пирати и след това става един от тях. 2 години обикаля моретата и участва на страната на французите при обсадата на Ла Рошел (1628 г.). До двадесет и петата си година е протеже на испанския пръв министър, граф-херцога на Оливарес, пропътува по-голямата част от Европа и научава 14 езика. Вероятно изиграва съдбоносна роля по време на историческата битка при Нордлинген (1634 г.) и променя хода на европейската история. Близо е до Ришельо, Бъкингамския херцог, испанския крал Филип IV.

След скандална афера с млада аристократка от испанския двор е изпратен като шпионин в Мексико, където през октомври 1642 г. е арестуван от инквизицията, защото подготвя бунт, целящ премахване на робството и създаването на независима мексиканска държава. Бягството му от затвора през нощта на 25 декември 1650 г. е толкова дръзко и умело замислено, че веднага плъзват слухове за свръхестествената намеса на демони, но пак го хванали и изгорили на клада. Води се за предтеча на мексиканската борба за независимост. През 1872 г. мексикански генерал от запаса съчинил романизираната му биография. Американският журналист от ирландски произход Джонстън Маккъли се вдъхновил от тази романтична история и през 1913 г. пуснал своя роман “Проклятието на Капистрано”, където доукрасил въпросния герой, надянал му черна маска и прозвището Зоро, поставил в ръката му хладно оръжие и го пуснал на кинаджиите и публиката. Животът и приключенията на този пират, еретик и шпионин се оказват по-странни и по-необикновени от всяка измислица.

Останалото е легенда…легендата за Зоро!

Торта Павлова

Фини целувчени блатове, царевично нишесте, сметана и свежи плодове. Торта “Павлова” е създадена в чест на известната балерина Анна Павлова и изящният й и ефирен вид напомня красотата на танца. Сладкишът е създаден по време на турне на знаменитата балерина в Нова Зеландия. През 1926 руската прима отсяда в новозеландския хотел Уелингтън и главният готвач приготвя десерт в  нейна чест. Версията на австралийците е, че няколко години след смъртта на известната руска балерина Анна Павлова (1881-1931), управителката на хотела , в който звездата отседнала през 1929г. по време на турнето си, дала задача на главния готвач да приготви лек десерт за следобедния чай. След няколко седмици на всякакви опити, които били дегустирани от персонала, готвачът приготвил торта с белтъчени блатове, покрита с бита сметана и пресни плодове. Сладкишът допаднал на всички, а едно момче от персонала възкликнало „Оооо, въздушен е като Павлова!“. Така и се родила тортата “Павлова” според австралийците.

Затови и дълги години Австралия и Нова Зеландия водеха спор коя от тях е родината на известния сладкиш. Преди време обаче новозеландците изпревариха категорично  съперниците си, след като излезе новото онлайн издание на Оксфордски речник. В него пише, че рецептата за десерта, кръстен на легендарната руска балерина Анна Павлова, е била публикувана преди 83 години в книгата Davis Dainty Dishes, издадена в Нова Зеландия.

Австралийците бяха убедени, че именно те са приготвили за първи път „Павлова” през 1935 г., дори приписваха заслугите на готвача Берт Саше. Но сега се изясни, че първото споменаване на тортата в Австралия е било в края на 30-те и началото на 40-те години.

Източник: http://www.jivotatdnes.bg/