Джон Лоу – Големият комбинатор

След смъртта на Луи XIV, Франция е в катастрофално състояние. Заради войните водени от краля слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Херцог Филип, регент на младия крал наследник е в безизходица. Качването на данъците само влошава нещата в икономиката и финансите.Точно тогава в Париж пристига Джон Лоу, авантюрист и дребен банкер. Познавайки се с херцог Филип Орлеански, не му е проблем да отвори Банк Женерал в 1719 г. Банката с позволението на регента скоро започва да печата банкноти. Банк Женерал започнала да отпуска и евтини кредити. Лихвите паднали до 6-4 % , докато преди това били 25-30% . Банкнотите станали толкова популярни, че хората ги предпочитали. Леки, удобни за носене и с благословията на самия регент Филип Орлеански.

 

Сключило се следното споразумение.

Джон Лоу се заемал да оправи дълговете на Франция , а регентите се заели да изискват данъците да се плащат в книжни пари. Отделно Лоу щял да получи концесия, почти за каквото пожелае.

Книжните пари пуснати в изобилие и гарантирани уж (Капитала на Банк Женарал бил 6 милиона златни ливри, но никой не знае колко книжни пари са пуснати срещу тях) скоро оживили икономиката. Появяващата се инфлация, бутнала търговията напред.

През 1717 година друг банкер на име Антоан Крозан , загубил концесията си над Луизиана (Половината днешни САЩ), понеже не могъл да извлече почти никаква полза от нея.

Дали концесията на Джон Лоу като той срещу нея се заел да изчисти и държавните дългове.

Основал нова компания “Мисисипи” , като сметката била следната – Който иска да си купи акции на компанията, срещу тях трябвало да представи облигации от дърважния заем! Тези облигации се купуват с книжни пари, които пък банката на Лоу печата.

Срещу облигациите пък клиентът получава акции на компанията. После, банката на Лоу унищожавала държавните облигации (нямала претенции за главницата към държавата), а правителството на Франция се задължавало да плаща в продължение на 25 години 3 % (около 4 милиона ливри годишно) лихви. Тоест, държавния дълг се елиминирал!

Акциите първо не тръгнали бързо. После обаче Банк Женерал сменила името си на Банк Роял и започнала да печата банкноти гарантирани и от държавата.

Сам Лоу знаел колко опасно може да бъде това печатане и е казал следното – “На всеки няколко години, банката може и да няма възможност да извършва плащанията си, но с изобилни кредити може да се наема работна ръка, да се разшири търговията така, че опасността от неплатежоспособност е по-малка от ползите от един подем”

Нещата тръгнали бавно, но скоро компанията “Мисисипи” глътнала и изкупила още няколко търговски компании. Славата и на “гигант” се разнесла. Отделно, била проведена масирана рекламна кампания с пари на компанията. На акционерите се обещавало бляскаво бъдеще и високи печалби и т.н.. Акциите първо бавно, а после все по бързо почнали да се качват. Отделно изобилието книжни пари оживило икономиката. Наеми, заплати, имоти, стоки, всичко удвоило цената си само за кратък период от време и цените продължавали да растат. Всички обаче били доволни, защото ето на, кредити има, акциите вървят само на горе, имотите също, селскостопанските продукти също, заплатите и те растат и въобще идва златен век.

На улица Рю Кинкампоа, царяла бясна търговия с акции. Улицата била завардена от двете страни с жандарми и на платното и имало хиляди хора, спекулиращи с акции не само на компанията “Мисисипи” , но и на почти всичко друго което се търгувало, като ценни книжа. Еуфорията била такава, че балконите над улицата се давали под наем на зяпачи искащи да се насладят на гледката долу.

Някой обаче били скептици. Стари изпечени търговци, индустриалци и някой хитри благородници гледали, но не се включвали в настъпилия икономически и борсов бум. Херцог дьо Сен Симон – “От баснята за Мидас насам, не знам някой да умее да превръща всичко до което се докосне в злато! Джон Лоу едва ли ще може!” . Херцогът на Савоя , когото попитали защо не си купува акции казал – “Не съм достатъчно богат, за да се разорявам!” .

Някой умни спекуланти влезли в сделките също следили изкъсо пазара.

Банк Роял печатала пари, с парите се купували държавни облигации , а срещу тях акции. Когато дълга на държавата бил покрит, Лоу казал че ще дава от новата емисия акции (увеличение на капитала) само на тези които покажат 4 стари акции. Пазарът полудял и акциите се изстреляли нагоре.

Икономиката преживяла бум, а населението на Париж почти увеличило само за месеци с 1/3 .

Джон Лоу обещавал вече 40 % дивидент някъде в бъдещето. Отчета на дружеството обещавал постъпления от 90 милиона ливри. Парите не били проблем, още повече, че той си ги печатал. В началото на 1720 година бил стигнат върха, на пазара.

Някой по умни инвеститори започнали да продават, тихо-мълком акциите си.

Джон Лоу почнал да изкупува акциите си за да не позволи спада им.

Един маркиз, продал акциите си на борсата, отишъл една сутрин при Джон Лоу, с една купчина книжни пари и поискал да го обмени в злато. Лоу нямало как да откаже и маркизът натъпкал 6 карети (!) със златни монети, казал довиждане и си отишъл. Само няколко часа по-късно, дошъл и друг (абат този път) и натъпкал 3 карети със злато.

Хората се стреснали – Щом тези продават, какво правим ние?!

.. И почнали първо полека, а а после панически разпродажби. Пари имало, но книжни и печатането на банкноти не успокоявало пазара.

За да няма паника, правителството забранило притежанието на злато и сребро!!!

Уви. Никой не вярвал вече, всички си искали злато, сребро или нещо стойностно.

Акциите се сринали повличайки всички други акции. Сринало се и всичко друго купувано с обезценени хартийки.

Само след месеци, в края на годината, Джон Лоу бягал с фалшив паспорт към Брюксел с 800 златни ливри в джоба (само толкова), правителството на Франция нямало дългове (все пак постигнало целта си), но кризата довела по голямата част от населението до просешка тояга.

Естествено, всички пак се върнали към старото, но все пак имащо стойност злато.

Източник: http://zlato.dir.bg/

Пиеролапитек

На 19.11.2004 година екип археолози оглавяван от испанският археолог Салвадор Моя-Сола обявиха, че са открили в Каталуния сензационна находка – останки от примат, който според тях принадлежи към т.нар. “липсващо звено” в еволюцията на човека. До днес са намирани вкаменелости на маймуни, за които се счита, че са предшественици на хората и на праисторически хора, който в резултат на еволюцията са се превърнали в homo sapiens. Но съществото, което е свързвало тези два етапа и е притежавало особености характерни както за маймуната, така и за човека, не бе известно на науката. Това е и основната причина теорията на Чарлз Дарвин да не е доказана докрай.

Намерената в Испания полумаймуна-получовек е наречена Каталунски Пиеролапитек (Pierolapithecus catalaunicus), или на кратко – Пау. Възрастта му е 13 милиона години. Той е приличал доста на съвременно шимпанзе – умеел е както да се катери по дърветата, така и да ходи по земята на два крака. Ръстът на Пау е бил около 1,20 м., а теглото му – 35 кг.

Находката е толкова фундаментална, че може би е най-голямото откритие в историята на антропологията, защото според екипът от испански учени този хоминид се явява прародителя на шимпанзетата, горилите и хората .

Източник : http://www.factor-news.net

“Дъщерите на краля”

„Дъщерите на Краля“-така преди четири века наричат жените, които акостират с кораб в Нова Франция (земите, завладени от Франция в Северна Америка, включително територията на сегашната област Квебек), за да увеличат населението. Първата група от 36 жени идва през 1663 г ,следват още няколко. Идеята е на Луи XIV. „Кралят – Слънце”, както го наричат тогава, предоставя зестра от 50 ливри на всяка жена, която се омъжи в новата кралска провинция и помогне за коригиране на демографския дефицит. Първите заселници са малобройни – по-малко от 3000 мъже, трудно преживяват тежките зими, и за сърцето на една жена се съревновават поне шестима. И наистина, кралската инициатива дава резултат – тези 36 девойки по-късно раждат общо 265 деца! Младите жени идват от Париж, Бургундия, Ла Рошел и други райони на Франция. Те са сирачета и в родината си трудно биха могли да се омъжат, защото нямат зестра. Така Кралят едновременно се грижи за тяхната съдба и за съдбата на новата френска територия. Смята се, че 2/3 от френските канадци на страната сега има една от тези жени в началото на родословното си дърво. По онова време за десет последователни години в Монреал пристигат общо 800 французойки. И благодарение на тях населението се увеличава двойно!

Източник : http://www.missis.bg